1 Esd 8

1 ^a С лед тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркса, дойде Ездра, син на Азария, Зехрия, Хелкия, Салима,

2 Садука, Ахитова, Амария, Озия, Мемерота, Зарея, Сауя, Фока, Ависая, Финееса, Елеазара, Аарона първосвещеника.

3 Този Ездра дойде от Вавилон като учен, който знаеше закона Моисеев, даден от Господа, Бога Израилев,

4 и царят му направи чест, понеже той спечели благоволението му за всичките си молби.

5 ^b Дойдоха с него в Иерусалим и някои от синовете Израилеви, от свещениците и левитите, свещенопевците и вратарите и служителите при храма,

6 на седмата година от царуването на Артаксеркса, в петия месец на същата седма година от царуването; защото, като излязоха от Вавилон в новолунието на първия месец, те стигнаха в Иерусалим, по даденото им от Господа честито пътуване, в новолунието на петия.

7 А Ездра полагаше голяма грижа, нищо да не изпусне от закона Господен и от заповедите, та да научи целия Израил на наредбите и съдбите.

8 Дойде и следната писмена заповед, дадена от цар Артаксеркса на Ездра, свещеник и четец на Господния закон:

9 цар Артаксеркс до Ездра, свещеник и четец на закона Господен, поздрав.

10 Като размислих човеколюбиво, заповядах, щото доброволно желаещите от иудейския народ и свещеници и левити, които са в нашето царство, да идат заедно с тебе в Иерусалим.

11 Които прочее желаят, нека се съберат и вървят, според както разсъдих аз и моите седем най-близки съветници;

12 нека видят, какво се върши в Иудея и Иерусалим съгласно със закона Господен,

13 и да отнесат в Иерусалим дарове на Господа Израилев, които обещах аз и моите близки, и всякакво злато и сребро, каквото се намери в земята Вавилонска, за Господа в Иерусалим, заедно с подаянията от народа за храма на техния Господ Бог, Който е в Иерусалим,

14 и заедно със златото и среброто за волове, овни, агнета и за друго, което се отнася към това,

15 за да се принасят жертви Господу върху жертвеника на техния Господ Бог в Иерусалим.

16 И всичко, каквото и да поискаш с братята си да направиш с това злато и сребро, прави по волята на твоя Бог.

17 И свещените съдове Господни, дадени тебе за употреба в храма на твоя Бог в Иерусалим, постави пред Господа, Бога твой.

18 И друго, що ти потрябва за нуждите в храма на твоя Бог, давай от царското съкровище.

19 И ето аз, цар Артаксеркс, заповядах на ковчежниците в Сирия и Финикия, всичко, що поиска Ездра, свещеник и четец на закона на Бога Всевишни, редовно да му дават – дори до сто таланта сребро,

20 също и пшеница до сто кора и вино – до сто мери.

21 И всичко друго по закона Божий грижливо да се принася на Бога Всевишни, за да не падне гняв върху царството на царя и на синовете му.

22 И още ви казвам, да се не взима никакъв данък или друг налог от никои свещеници и левити, свещенопевци и вратари, служители на храма и писари на тоя храм, и никой да няма власт да им налага каквото и да е.

23 А ти, Ездра, с мъдрост Божия, постави началници и съдии, за да съдят по цяла Сирия и Финикия всички, които знаят закона на Бога твой, а които не знаят, поучавай:

24 и всички ония, които престъпят закона на Бога твой, или царския закон, нека бъдат непременно наказвани – било със смърт, или с телесно наказание, било с парична глоба, или с изгонване.

25 Тогава ученият Ездра каза: благословен единий Господ Бог на отците ми, Който вложи в сърцето на царя да прослави дома му в Иерусалим

26 и Който ме почете пред царя и пред съветниците и пред всички негови близки и велможи.

27 И аз се ободрих с помощта на Господа, Бога мой, и събрах мъжете израилски, за да идат с мене.

28 ^c И ето началниците според родовете им и по старейшинство, които излязоха с мене от Вавилон през царуването на цар Артаксеркса:

29 от синовете Финеесови – Гирсон; от синовете Итамарови – Гамалиил; от синовете Давидови – Латус, син Сехениев;

30 от синовете Форосови – Захария, и с него се записаха сто и петдесет души;

31 от синовете Фаатмоавови – Елиаония, син Зареев, и с него двеста души;

32 от синовете Затоеви – Сехения, син Иезилов, и с него триста души; от синовете Адинови – Овит, син Ионатов, и с него двеста и петдесет души;

33 от синовете Иламови – Иесия, син Готолиев, и с него седемдесет души;

34 от синовете Сафатиеви – Зараия, син Михаилов, и с него седемдесет души;

35 от синовете Иоавови – Авадия, син Иезилов, и с него двеста и дванайсет души;

36 от синовете Ваниеви – Асалимот, син Иосафиев, и с него сто и шейсет души;

37 от синовете Вавиеви – Захария, син Виваев, и с него двайсет и осем души;

38 от синовете Астатови – Иоан, син Акатанов, и с него сто и десет души;

39 от синовете Адоникамови излязоха последните от тях; ето имената им: Елифала, син Иеуилов, и Самей, и с тях седемдесет души;

40 от синовете Вагоеви – Утий, син Исталкуров, и с него седемдесет души.

41 Събрах ги при реката, наречена Теран, дето престояхме три дни, и аз ги прегледах.

42 И като не намерих там никого от свещениците и левитите,

43 пратих до Елеазара, Идуила, Маасмана, Алнатана, Мамея, Самея, Иоривона, Натана, Еннатана, Захария и Мосолама, началници и учени,

44 и им казах да идат при Додея, началник в местност Касифя,

45 като им заповядах да кажат на Додея и братята му и на ония, които са в местността Касифя, да ни пратят свещеници за дома на Господа, Бога наш.

46 И те ни доведоха, с мощната ръка на Господа, Бога наш, вещи мъже от синовете на Мооли – син на Левия, син Израилев: Асевивея и синовете му и братята му осемнайсет души;

47 Асевия, Ануя, и брата Осея от синовете Ханунееви, и синовете им – двайсет души;

48 и от служителите на храма, които беше дал Давид и началниците да служат на левитите – двеста и двайсет служители, с именен списък на всички.

49 ^d Там обявих пост пред Господа, нашия Бог,

50 за да измолим от Бога благополучен път за нас и нашите съпътници, за децата ни и за добитъка,

51 понеже ме досрамя да искам от царя пешаци и конници и водачи за безопасност от нашите неприятели;

52 защото бяхме казали на царя, че силата на нашия Господ ще бъде с ония, които Го търсят, във всяко добро предприятие.

53 И тъй, ние пак се помолихме на Господа, нашия Бог, за всичко това и получихме от Него велика милост.

54 Тогава отделих от родоначалниците и свещениците дванайсет души, Есеревия и Самия, и с тях от братята им десет души.

55 И претеглих пред тях среброто и златото и свещените съдове от дома на нашия Господ, които подари царят и съветниците му и велможите и всички израилтяни.

56 Претеглих и предадох им сребро шестстотин и петдесет таланта, и съдове сребърни – сто таланта, и злато – сто таланта, съдове златни – двайсет, съдове медни, от превъзходна мед, бляскави като злато – дванайсет.

57 И им казах: и вие сте свети пред Господа, и тия съдове са свети, както и златото и среброто, дадено по оброк на Господа, Бога на отците ни.

58 Бодърствувайте и ги пазете, докле ги предадете на старшите свещеници и левити и родоначалници израилски в Иерусалим, в ризницата при дома на нашия Бог.

59 Свещениците и левитите приеха среброто, златото и съдовете за Иерусалим и ги внесоха в храма Господен.

60 Като се дигнахме от река Теран в дванайсетия ден на първия месец, ние вървяхме за Иерусалим под мощната ръка на Господа над нас, и Той ни пазеше откато запътувахме от всеки неприятел, и стигнахме в Иерусалим.

61 Тука, след като се изминаха три дни, на четвъртия ден претегленото сребро и злато бе предадено в дома на нашия Господ на свещеник Мармота, син Уриев.

62 С него беше Елеазар, Финеесов син; с него бяха също Иосавдос, Иисусов син, и Моет, син Саванов, левити; предадоха всичко с брой и тегло; всичкото им тегло биде в същото време записано.

63 Тогава дошлите от плен принесоха жертви на Бога Израилев, дванайсет вола за всички израилтяни, деветдесет и шест овена, седемдесет и две агнета, дванайсет козела за спасение: всичко това – за жертва Господу;

64 и предадохме царските заповеди на управителите и началниците на Келе-Сирия и Финикия, и те почетоха народа и храма Господен.

65 Когато се свърши това, дойдоха при мене началниците и казаха:

66 ^e народът израилски и началници, и свещеници, и левити не са се отделили от другоплеменните народи на тая земя и от техните нечистотии, от народите хананейски, хетейски, ферезейски, иевусейски, моавски, египетски и идумейски;

67 защото стъпиха в съпружество с дъщерите им, както те, тъй и синовете им, та светото семе се смеси с другоплеменни народи на тая земя; главатарите им и велможите станаха участници в това беззаконие от самото начало.

68 Щом чух това, раздрах си дрехите и свещените одежди и скубех си космите на главата и брадата, и седях загрижен и печален.

69 И докле тъгувах поради това беззаконие, събраха се при мене всички, които бяха подбудени от словото на Господа, Бога Израилев, и аз седях печален до вечерната жертва.

70 Тогава станах от моя пост и с раздрани дрехи и раздрани свещени одежди паднах на колене, прострях ръце към Господа и казах:

71 Господи, срамувам се и смущавам се пред лицето Ти,

72 защото греховете ни стигнаха до над главите ни, и безумията ни стигнаха до небето;

73 още от времената на бащите ни и до днес ние сме в голям грях;

74 и за греховете наши и на бащите ни, ние с братята си, царете си и свещениците си бидохме хвърлени под меча на другоземни царе, на плен и грабеж с унижение до днес.

75 Но сега каква голяма милост ни стори Ти, Господи Боже, че си ни оставил корен и име на мястото, дето е Твоята светиня,

76 че си ни открил светило в дома на Господа, нашия Бог, че си ни дал прехрана през нашето робуване! И докле бяхме в робство, Господ, Бог наш, не ни забрави,

77 а ни постави в благоволение при персийските царе, за да ни дадат прехрана

78 и да прославят храма на нашия Господ, та да бъде въздигнат опустошеният Сион и нам дадена укрепа в Иудея и Иерусалим.

79 А сега какво ще кажем, Господи, имайки всичко това? Ние престъпихме Твоите заповеди, които си ни дал чрез ръката на Твоите раби пророци, думайки:

80 земята, в която отивате, за да я наследите, е осквернена от гнусотиите на другоплеменниците в тая земя, и те са я напълнили с нечистотиите си.

81 Сега не давайте дъщерите си за синовете им, нито взимайте дъщерите им за синовете си,

82 и не искайте мир с тях през всичкото време, за да се укрепите и да вкусите благата на тая земя и да я оставите наследство на децата си довека.

83 Всичко, що ни се случва, бива поради злите наши работи и поради големите ни грехове. Ти, Господи, облекчи греховете ни

84 и ни даде такъв корен: ала ние изново почнахме да престъпяме Твоя закон, като се смесихме с нечистотиите на народите в тая земя.

85 Дали не си ни се разсърдил тъй, че да ни погубиш и да не оставиш ни корен, ни семе, ни име наше?

86 Ти си правдив, Господи Боже Израилев, защото ние останахме корен и доднес!

87 Но ето, ние сме сега пред Тебе с беззаконията си, а с тях не би трябвало да стоим пред Тебе.

88 Докле Ездра се молеше, изповядваше и плачеше, прострян на земята пред храма, събра се при него от Иерусалим твърде много народ: мъже, жени и деца, и биде голям плач у народа.

89 Тогава извика Иехония, син Иоилев, израилтянец, и каза: Ездра, ние съгрешихме пред Господа: взехме другоплеменни жени от народите на тая земя; и ето, сега е тука цял Израил;

90 да се закълнем пред Господа, че ще отхвърлим от нас другоплеменните си жени с децата им, според както е угодно тебе и на всички, които се покоряват на Господния закон.

91 Стани и извърши това, защото това е твоя работа, и ние с тебе ще бъдем в сила да извършим това.

92 Тогава Ездра стана и закле старшите свещеници и левити на цял Израил, че ще постъпят тъй; и те се заклеха.